Проучване показва, че 15% от населението възнамерява да закупи недвижим имот през следващите десет или повече години, показва проучване на УниКредит груп. Търсенето на нови жилища е най-силно сред младите и хората на средна възраст, с доходи над средните за страната. Благодарение на нарастването на реалните доходи и по-лесния достъп до кредитиране, делът на недвижимите имоти в богатството на домакинствата нарасна значително. Търсенето беше допълнително подкрепено от българските емигранти, които инвестираха значителна част от спестяванията си на местния пазар на недвижими имоти. В същото време броят на българите, които могат да си позволят закупуването на жилище, остава ограничен.
Към 2007 г. бяха необходими 2,6 средни месечни заплати за закупуването на един квадратен метър жилищна площ, докато през 2000 г. същото съотношение е 1,3. По подобен начин през 2007 г. закупуването на жилище се равнява на 14-годишния среден доход на човек от населението, като през 2000г. за същото са били необходими съответно седем години. Също така според анкетата на УниКредит Груп, потенциалните купувачи разчитат изключително на ипотечни кредити, за да финансират придобиването на недвижимо имущество.
Традиционно пазарът на ипотечни кредити е доминиран от банките, които контролират 98% от обема на всички жилищни кредити в българския финансов сектор. Няма субсидии или друга форма на държавна помощ за местния пазар на жилища. Налице са множество индикации, че от страната на предлагането ипотечните кредити са предпочитания продукт в пазара на кредити за населението. През последните няколко години достъпът до кредит се подобри, като успоредно с това значително намаляха разходите, свързани с обслужването им. Интензивната конкуренция доведе до постепенно разхлабване на стандартите за кредитоспособност, които банките прилагат спрямо потенциалните си клиенти. Така например максималната продължителност на ипотечните кредити се увеличи до 35 години, като на пазара се появиха и продукти, предлагащи финансиране на до 100% от пазарната стойност на закупувания имот.
За разлика от пазара на недвижими имоти в САЩ този в България остава концентриран върху тридесетте процента от населението с най-високи доходи, докато проникването в сегмента на клиентите с противоречиво кредитно минало (рисковия сегмент) е доста ограничено, ако въобще съществува. В края на 2007 г. ипотечните кредити достигнаха 2.9 милиарда евро, което съответства на 40% от общо финансовите пасиви в консолидирания баланс на домакинствата и се равнява на 10% от годишния БВП. Основната валута, в която са деноминирани преобладаваща част от ипотечните кредити, е българският лев (62% от всички), докато тези в евро са около 37%.
След като се забавиха през 2006 г., средните пазарни цени на жилищата възстановиха възходящия си тренд през 2007 г., като се покачиха с 28.9% на годишна база. Бързото поскъпване в цените на недвижимите имоти беше подкрепено от ръста в реалните доходи, ипотечният кредит и рекордно високите ПЧИ. Двуцифреният ръст на потребителките цени и еуфорията от приемането на страната в ЕС са също сред факторите, които допринесоха за ръста в пазара на недвижими имоти през 2007 г. В периода на прогнозата някои допълнителни фактори като разположение, добра инфраструктура и близостта до спортни съоръжения и места за отдих ще имат все по-голямо значение при формирането на цените. Търсенето ще продължи да се измества към сегмента на по-висококачествените апартаменти, където потенциалът за нарастване на цените остава над средния.
Повишаващите се цени на земята и ограниченият брой незастроени парцели в центъра постепенно изместват предлагането на нови жилища към периферията на населените места. От друга страна, свръхзастрояването, не добре развитата пътна мрежа и лошото водоснабдяване принуждават местните власти да наложат ограничения или дори да прекратят издаването на разрешителни за строеж в някои курорти. По този начин предлагането на ваканционни имоти ще продължи да се измества към малките и средни курорти, като оказва съпътстващ натиск върху цените на терените за ново строителство.